Д-р Костадин Харалампиев е потомствен лекар по дентална медицина. Усилията му през последните години са главно към зъбната имплантология, където вече е с висока квалификация. Член е на управителния съвет на Клуба по имплантология, основан от водещи специалисти с амбиция да се задават адекватните стандарти за висок професионализъм и качество в имплантологията. Силно вярва в доброто взаимодействие между колеги и в обмена на опит. Скоро ще отвори врати основаната от него клиника.
Как да мием зъбите си?
Редовно, поне вечер и сутрин задължително. Минимум по две минути. Мое задължение като зъболекар е да обучавам пациентите си, че има набор от елементи за лична хигиена – паста, четка, конец, лопатка за почистване на езика, воден душ. Статистически е доказано, че по-ефективна е вибриращата елек
трическа четка, защото тя намалява риска от неточна техника при миенето. По принцип движенията на четката трябва да се въртеливи, измитащи, без натиск.
Състоянието на зъбите и цялата устна кухина е свързано с общото състояние на организма ни. Много бъркат хората, които смятат, че ако не лекуват навреме
зъбите си, това няма да навреди на общото им здраве. Преди няколко десетилетия се е появила и е станала много популярна, а и е въздействала за развитието на стоматологията, теорията за фокалните огнища. Тя обяснява, че огнища, в които има микроорганизми, могат да влияят на отдалечени органи – стави, сърце… В устата много често има условия за такива огнища, най-често от грануломи, откъдето бактерии или токсините, които те произвеждат, по кръвен път засягат други органи.
Не трябва да се гледа на зъбите като на 28 отделни органчета, всяко действащо само за себе си. А като на зъбни редици – горна и долна, които постоянно са
във взаимодействие, докато се храним, докато говорим, дори по време на сън. При всички функционални действия зъбите контактуват един с друг, с езика,
с дъвкателните мускули и челюстните стави.
При идеални условия има баланс, зъбите влизат хармонично в контакт един с друг. Но ако по някаква причина този баланс се наруши, започват проблеми.
Например човекът през нощта трие със зъби – аз го виждам много често в моя опит, въпреки че той обикновено не знае за този проблем. И ако той не се
отчете и от зъболекаря, с времето ще последват и болки в челюстните стави, изтриване на зъбите. Тогава лечението ще е по-сложно. Когато ние възстано-
вяваме баланса, трябва да гледаме на устната кухина като на едно цяло, а не „на парче“. Една концепция за цялостен поглед на устната кухина, към която аз
се придържам.
Как пациентът да се ориентира дали зъболекарят му е почтен?
Все още в съсловието ни няма вътрешни регулации за ограничаване на некомпетентни хора, които предлагат определен тип услуги. Всеки новозавършил
зъболекар има възможност да прави имплантация, но практически никой не може да го прави без квалификация. И самата квалификация след дипломирането не е регулирана. В другите държави съсловните организации имат много силен контрол. Аз силно вярвам в онзи фин момент на поява на доверие между пациент и доктор. И никога не разделям пациентите си по категории – дали може, или не може да плати определено лечение. Това е дълбоко неетично. Не се уморявам да давам цялата информация за състоянието на човека и за това какво може да се направи за него. Това е информиран избор и си заслужава да се отдели половин час разговор с всеки, влязъл в кабинета ми. Съветвам всички да не се страхуват да задават въпроси на лекарите си.
Онези неприятни ченета, които бабите и дядовците сваляха и слагаха в чаша с вода, история ли са вече?
За съжаление не. Масово са разпространени, особено у нас, защото са най-бързото и най-евтиното решение, когато хората са обеззъбени. В Германия също
има застаряващо население, но това е групата, която разполага с най-много възможности – изучили са си децата, платили са си къщите, имат високи пенсии. У нас е точно обратното – пенсионерите са с най-голяма нужда и най-малко възможности. И точно в тази група, която има най-много нужда от качествено лечение, ние не можем да го прилагаме. Заради здравната ни система тези хора нямат и такъв тип осигуровки, които да поемат поне част от лечението по отношение на денталната медицина. А е жалко, защото комплексното лечение може да промени изражението много повече от която и да е пластична намеса. Промяната на усмивката веднага променя и лицето. Със стареенето се променя тонусът на мускулатурата, а това се отразява на устните, черепните кости също се променят. Младите хора, когато се усмихват, в 90 на 100 от случаите се виждат горните им зъби, а не долните. С напредването на възрастта започват да се виждат все повече долните зъби, защото лицето увисва. Една промяна чрез дентална лекарска намеса променя това съотношение и веднага подмладява човека.
Препоръчвате ли избелването на зъбите, което широко се рекламира?
Проблемът е, че нищо, което е правено в устата, не променя цвета си. За разлика от естествената тъкан. При хора с много корони, пломби, правени във видимата част, избелването не е ефективно.
Избелването не руши ли емайла, не изтънява ли горния слой на зъба?
Няма нито едно независимо изследване, а са правени редица такива, което да говори за риск от изтъняване и намаляване на здравината на емайла. Самият
механизъм на избелването не е свързан с промяна на структурата, нито пък е методика, при която отстраняваш слой, за да се появи белота. Но трябва да се знае, че всяко избелване е свързано с повишаване на чувствителността на зъбите. При всеки е различно и до голяма степен зависи и от психическото състояние на човека. Има хора, които предпочитат бели като фаянсови плочки зъби, това е тенденцията в американската стоматология. Там можеш да видиш дори много възрастни хора със снежнобели зъби. Но това не е естествено. Аз насочвам пациентите си да се съобразяват с възрастта, кожата, косата, очите, тена на лицето си.
По-важно е, когато се усмихнеш, зъбите ти да изглеждат естествено здрави и красиви, а не да парадираш с тях. Това е малко парвенюшко – да си личи, че са
дадени пари.
Преди години правеше впечатление, че много хора, когато се смеят, закриват устата си с ръка, за да скрият състоянието на зъбите си. Смятате ли, че вече сме с по-добра култура в това отношение?
Да, определено, особено по-младите хора. Задача на зъболекарите е да научат пациентите си на хигиенни навици и добра лична хигиенна техника вкъщи. Задължително трябва да се ходи на профилактични прегледи, най-добре е на шест месеца, като тук се включва и почистването на зъбната плака и зъбния
камък, особено при пушачите.
Изключително важно е да се грижим за венците си. Смятам, че рекламите на някои продукти за зъби са силно подвеждащи – хората смятат, че ако
използват еди-какво си в личната хигиена, абсолютно се защитават срещу проблемите. Ето пример с плаката – един биофилм върху зъбите, който с
никаква паста и четка не може да се махне. Всички бактерии, отговорни за кариеси, парадонтит и други бели, се съдържат в тази плака. Тя много здраво е заловена върху повърхността на зъбите и само ултразвукът може да я отстрани. В клиниката, която скоро ще открия, имам амбиция за добра имплантология и за силна програма за профилактика. Двете неща са свързани. Аз трябва да им направя зъби, които по някаква причина са загубили, но изключително важно е и да ги мотивирам да променят отношението си към здравето, в частност към зъбите, защото това, което аз съм направил, колкото е качествено да е, ако не се поддържа, също ще си отиде.
Храната какво влияние оказва върху зъбите?
За оцветяването им приносът на червеното вино, кафето и особено на черния чай е голям. Колкото повече баластни вещества има в храната, толкова по-добре за устата, защото те имат ефект на самопочистване при дъвкането. Когато например ядеш бял хляб, той е по-лепкав и остава по зъбите, по-добре е черен хляб с трици.
Прекаляването с цитрусови плодове вреди на зъбите. Цитрусовите киселини са агресивни, трябва да се внимава.
Газираните напитки също създават проблеми, защото въглеродният окис, който газира напитката, действа ерозивно на зъбната тъкан.
За дъвките – полезни или не са те?
Полезно е да дъвчем, защото това има самоочистващ ефект. Тези без захар наистина повишават PH в устата след хранене и това има значение за профилактика против кариес. Дъвките и дъвкателната дейност масажират венците. Има пациенти обаче с проблем с челюстните стави и прекаленото дъвчене може да им навреди.
Модата за пиърсинг на езика как се отразява на зъбите?
Не го отричам, има и симпатичен момент, но проблемът е в постоянното дразнене с това метално топче върху венеца. Като следствие от това се оголват коренови повърхности.
