За имплантите, ремонта на покриви и яденето на котлети

Липсват ми доста зъби, а тези, които са ми останали, май хич не стават. През годините постоянно ходех на зъболекар и не знам как се стигна до това положение – избягвам да се усмихвам, не мога да се храня нормално, имам разни мостове, частична протеза даже. Вярно, не съм млад; знам, че не може да е както преди, но и така не става. Усещам, че имам лош дъх и жена ми не отрича като я попитам.

Отивам на зъболекар. Не само при един. Искам добро решение и както вече е модерно – и аз проучвам пазара. Така де, искам да знам всички възможности и варианти. И добре да си направя сметката този път.

Казват ми, че ми трябват импланти. Всеки зъболекар предлага различен брой. Е не учат ли на едно и също място тези хора? Някои ми говорят за по-сериозни операции – добавяне на кост, нещо със синусите….А аз откъде да знам дали наистина имам нужда от толкова много неща или просто гледат да изкарат повечко пари?

Един зъболекар твърди, че нещата могат да се оправят и с по-малко импланти, някаква нова система, идеална била за хора на моята възраст (така като ми кажат „моята възраст” лошо ми става. Какво ми е на възрастта? Всички сме били млади, всички остаряваме). Та за тази система – беше нещо с фикс…а да – „фаст енд фикс”. Сигурно пак някакъв рекламен трик, нали сега всичко е на вълна фикс – фикс за кюфтета, фикс на обема на косата, фикс на лихвите. Имаше даже едно хубаво местенце за сокове – фикс –микс. Като не мога да ям моркови, поне един фреш да изпия, за витамини.

Разни хора, по-млади, разбира се, дето още не знаят за какво става дума, гледат реклами и ми казват – направи си една протеза и готово – малко коррега и ще си Ядеш Ябълки и Ядки…много знаят те какво е да носиш протеза.

Друг зъболекар ми казва, че всъщност можело да ми закрепят протезите върху малки импланти. По-евтино. Съвсем се обърках…Аз протеза въобще не искам…искам ЗЪБИ. Като моите от едно време. И затова сега мисля за импланти.
Обаче какви точно импланти – имало много марки – и скъпи, и евтини. Едни зъболекари работят с едни импланти, други с други и всеки си хвали своите. Пък ти ходи избирай.
И откъде да знам какви професионалисти са тези зъболекари. Кой колко опит има. Навсякъде вече слагат импланти – и в скъпарски клиники с много реклама и в кварталния гараж-кабинет.

Как да избера кой да ми сложи тези импланти? Едни твърдят, че е супер сложна операция и затова е толкова скъпо, а други, като кажеш, че те е страх веднага казват, че е лесна работа и даже нямало да боли. Да бе да, нали съм виждал какво е като му вадиха на един колега мъдреца.Три дни беше като балон в главата. Син. Шегувахме се, че е идеален за митинг на СДС (ама тия от едно време, сегашните за нищо не стават).

Друг проблем – какво правим ако има усложнения? Като нищо ще има, какъвто съм карък…Пък и то да беше един имплант, да се надява човек да мине метър, но като са повече все нещо ще се обърка. И какво значи провален имплант?

Досега разбрах, че за да има успех лечението трябвало да се чака няколко месеца преди имплантът да е готов да понесе дъвкателнта тежест и да му бъде сложена корона. Наричало се процес на остеоинтеграция, ако не бъркам. Дано само не е като европейската интеграция, че как я мислехме, как стана…

Пък и аз на тия години…да бях млад човек, може би има смисъл. А сега да започвам с разни операции, да чакам…после докато станат тия зъби. И толкова много пари – за кога? Роднините се шегуват с мен – за оня свят съм щял да си имам стархотни зъби. То хем е така, хем не е така – аз се чуствам млад, може пък добри години да ме чакат. Вече не е като преди, пенсионираш се и вкъщи. Сега, хем съм пенсионер, хем още работя. Живее ми се. А на колко още места искам да отида…Европейската интеграция има и добри страни- евтини екскурзии в чужбина за пенсионери по европейски програми – защо пък и аз да не отида? За предпочитане след като имам зъби, де, нали ще искам да опитвам местната кухня.

Трети зъболекари ми казват, че можело да се извадят зъбите които не стават, да се сложат веднага имплантите, отгоре новите зъби и готово. Мен малко ме съмнява тая бърза работа дали няма да излезе срам за майстора ….Но те пък учили докторите, медицината била напреднала. И аз сега на кого да вярвам: едни казват – трябва си чакане, други казват – веднага може!

И въобще някой дава ли ми гаранция? Ако нещо се обърка ще ме оправят ли без пари?
Защото както и да го погледнеш не е евтино. Аз за тези пари мога да си оправя покрива на вилата или да си сменя колата. Но всеки си решава. Аз съм решил да си оправя зъбите. С новата кола няма да ми е по-лесно да ям котлет.

И не че нямам пари, имам… или поне така си мисля, докато не разбера точно колко ще ми трябват. Как да си направя сметката, като почти никой не ми казва колко ще стува всичко. Зависело от много неща, решавало се в процеса на работа. Аз разбирам, че е сложно нещо, не е като с нож да го отрежеш, но някаква приблизителна сума да ми кажат. Както казва жена ми, поне да знаем коя нива от наследството да продаваме.

Един симпатичен зъболекар ми каза, че ще ми напише всичко подробно и ще ми го изпрати. По имейл, ако искам. Съгласих се, аз съм в крак с новото време, имам имейл. Защо да се разкарвам напразно и да му губя времето, пък и своето. Ще прочета внимателно информацията, ще си помисля какво още да го питам и ще си направя сметката. Без питане няма да мине. На зъболекарите нещата са им ясни от една дума, ама на нас – не.

Иначе на сметката не е ясно кога ще й излезе краят. Децата ще правят сватби, трябват пари. От друга страна, как да се излагам без зъби…грозна работа. А и не мога да се храня добре. Жена ми казва, че ако продължавам така, ще се разболея. Трябвало да сдъвквам храната добре; много й е лесно на нея. Засега. И тя ще дойде един ден на мойта. И няма да иска да ходи на ресторант с приятели. Все ми се сърди. А аз с моите мостове и частични протези – ми те са станали мобилни! Докато се храня и всичко излиза и се мести. Не върви пред хората да си намествам чарковете в устата. Добре, че са големи и не мога да ги глътна. Единия мост мога вече сам да си го слагам като падне. Даже и не ходя да ми го лепят, зъболекарят постоянно ми казва, че от него нищо не става. А на времето той като ми го слагаше – беше супер, нали, връх на стоматологичната нАука…Но и без това правя проучване за сериозно лечение, импланти ще слагам, за какво да го лепя този мост.

Обаче ме е страх все пак, ще ми пробиват костта и няма как да не боли. После подуване, конци, чакане сума време преди да ми сложат зъби…а дотогава? Пак протези. Иска ми се да съм я свършил тая работа вече, хич не ми се занимава. Обаче за кога да отлагам повече – то по-лесно и по-евтино от тук нататък няма да става.

Ще чакам да видя кой ще ми даде обща цена и тогава ще мисля. И ще взема да намеря някой, който си е сложил вече импланти, да разкаже какво е. Друго си е да поговориш с някой, който вече е минал през това.

Пък ще действам и ще си повтарям “Трай дядо за хубост”. И ще им пиша имейли на децата, да вземат да си мият зъбите редовно, да не съжаляват после като мен.